В буквален превод името на играта Таблут означава “игра върху дъска”. Това е популярна скандинавска разновидност на шахмата, която от 18-и век до ден днешен е съхранила основните си правила. Действието се провежда върху квадратна маса с размери 9х9, а общият набор на фигурите е 25.
Участват бели и черни фигури, чието разположение не е огледално, по подобие на други стратегически игри. Белите включват цар, намиращ се в средата на масата, и 8 пазача от четирите му страни. Наемниците (б.а. – това е наименованието на черните фигури) са 16, като биват разделени на четири групи във всеки край на дъската (в граничните зони). Тяхната задача е да обкръжат и заловят царя, докато белите се опитват да изпратят царя до някое от крайните полета.
Всеки участник има право на едно местене по време на негов ход. Движението на фигурите се извършва хоризонтално и вертикално, като е допустимо прескачане на полета. Този ход може да се отъждестви с придвижването на топа в шахмата. Не се допуска обаче прескачане на фигури или позициониране на две фигури в едно поле.
Централната част на дъската, където се намира царят в началната си позиция, се нарича трон и след първоначалното му освобождаване, полето не може да се заеме от никоя участваща фигура, дори и от царя.
Допуска се вземане на противникови фигури, които се отстраняват от играта. Фигура напуска масата, след като е заобиколена от двете страни (вертикално или хоризонтално) от съперника. Това действие може да се извърши единствено от пазачите и наемниците. Царят няма право да взема фигури.
Играта приключва, когато играч не може да мести фигурите си или се стигне до традиционен завършек на играта. Белите печелят, ако царят достигне до граничния пункт, а черните - в случай, че заловят царя.
Статистика на играта таблут ни показва, че 58% от партиите завършват с успех за белите фигури, докато черните се оказват печеливши в едва 39% от случаите. Участниците рядко се съгласяват на равенство, което ни показва, че таблута е игра с бърз развой, стигаща често до финален щрих.
