Нонограмата представлява логически пъзел във вида на картина. За всяка нонограма се използва мрежа с определени размери, като тя е разделена на отделни малки квадратчета, броят на които е различен, в зависимост от размера и вида на самата нонограма. За всяко от тези квадратчета има два варианта: или да се запълни, или да остане празно. Определянето на това какво точно трябва да се случи с дадено квадратче зависи от зададените в пъзела условия, като тези условия представляват числа, посочени над всяка колона и пред всеки ред. Крайната цел е да се образува определена картина.
При нонограмите числата показват колко поредици от запълнени квадратчета съдържат редовете и колоните. Тоест, при положение, че имате числата “5, 2, 3”, това че означава, че трябва да има три отделни поредици (задължително разделени от поне едно празно квадратче) от по 5, 2 и 3 запълнени квадратчета.
Обикновено пъзелите са само в два цвята: бял и черен. В някои случаи обаче се състоят от повече различни цветове и при този вариант числата са оцветени, с цел да се покаже какъв цвят трябва да е съответната поредица. Ако пъзелът е цветен, не е задължително да се оставя празно квадратче между две числа, които са с различни цветове.
Целта на играча е създаде определена картина, като решава по логически път кои квадратчета трябва да запълни. В някои случаи, за отбелязване на празните пространства се използват кръстчета или точки.
Добре е в началото да се запълват единствено квадратчета, за които със сигурност може да се твърди, че трябва да са запълнени. В противен случай, ако играчът сгреши някъде, това може да доведе до множество други грешки в целия пъзел.
Играчите обикновено решават лесните пъзели, като работят “ред-по-ред” или “колона-по-колона”. Тоест, в началото определят кои квадратчета трябва да са запълнени в един ред (или в една колона) и след това преминават към следващите. За по-сложни пъзели е необходимо повече разсъждаване.