Оценка: 4.3 от 3 гласа
Едва ли има човек, който поне веднъж в живота си да не е виждал или играл „Не се сърди човече“. Играта е популярна за поколения, обичана и играта дори и до днес. Произлиза от индийската игра „Пачиси“ (Pachisi), но както всичко модерно, е леко изменена. Другото име на съвременната игра е „Лудо“ (Ludo), което идва от латински и означава „Аз играя“. Самата игра може да бъде играна от двама до четирима играчи, като всеки от тях има четири пионки, а целта му е да ги прекара през полето и до финала преди останалите играчи. Това с колко полета ще се премести всяка пионка зависи от хвърлянето на зара.
„Не се сърди човече“ е доста опростена в сравнение с оригиналния вариант „Пачиси“. Самият оригинал е измислен през 6 век в Индия. Първите дъски за играта са дълбани в камък, дори в някои пещери са се запазили и до днес. Играта е играна основно от императори, но с времето Кралските военни сили се запознали с индийската игра и я пренесли към западните страни, като съответно я поопростили и изменили, за да заприлича на познатата днес „Лудо“ или „Не се сърди човече“. Всъщност „Лудо“ е патентована в Англия през 1896 година.
За самата игра са необходими – разчертана дъска, зар, пионки и от двама до четирима играча. Правилата са много прости. Всеки играч трябва да изкара пионките си на игровото поле, което може да стане с хвърляне на шестица от зара. След това при всяко хвърляне играчът може да мести избраната от него пионка (стига да е изкарана на полето) с толкова полета, колкото е хвърлено, например ако зарът показва три, пионката може да бъде преместена напред с три полета. Играчите се редуват като печели този, който първи прекара и четирите си пионки през игралното поле и успее да ги изкара до финала.
Самото име на играта „Не се сърди човече“ произлиза от интересното правило, че играчите могат да се бутат. Така ако има противникова пионка на игралното поле и друг играч трябва да премести своята пионка точно с толкова полета, колкото да стъпи на полето с чуждата пионка, той я бута и я връща в началото и тя трябва да бъде изкарана отново чрез хвърляне на шестица от зара. През годините това е довело до много караници и сърдити играчи, защото понякога се случва, че пионката е пред финала и играчът предвкусва победата, но противник го бута и връща в началото и така от първи, той може да завърши дори и последен, ако няма късмет, т.е. не може да хвърли силни зарове.