Го е сред най-старите настолни игри, създадена в Китай около 2000 години преди новата ера, играта е актуална и днес. Играта Го е позната под различни наименования, всяка страна и е давала свое име, като то представлявало описание, метафора или друго специфично за региона словосъчетание. За пръв път играта е спомената от Конфуций под името е „И“ (Yi). На китайски са я наричали „дзуо-ин“, а на японски „дза-ин“, което и в двата случая значело „съзерцателно седене в сянка”. Друго известно название на играта произлиза от една легенда: дървосекачът Ванг Чи, попаднал на двама безсмъртни и спрял да наблюдава играта им минало толкова дълго, че дръжката на брадвата му прогнила докато ги гледал. Затова играта се наричала и „изгнил сап“. Според преданията създател на играта е император Яо за да развие мисленето на своя син. Според други легенди Го е с небесен произход и е игра на боговете. За небесната връзка на Го напомнят деветте звездни точки на дъската. Те съответстват на деветте звездни двореца, които управляват небето, според китайската митология. Централната точка отговаря на Полярната звезда. Най-старата дъска за Го е от порцелан, решетка 17 x 17, възрастта й е на около столетие или две преди новата ера.
