Оценка: 5.0 от 2 гласа
Ако си българин (или просто си прекарал поне един лятен следобед в българско село), сигурно си чувал виковете: „Шестица, шестица!“, „Опа, хванах те!“, „Това не е игра, това е заговор!“ — да, това е таблата. Не просто игра. Това е спорт, изкуство, психология, а понякога и повод за семейни разправии („Ти пак ми ядо пула, както на сватбата на леля ти!“).
В България таблата не е една — тя е цяла вселена от варианти, всяка със свои правила, стратегии и... жертви. Нека разгледаме най-популярните видове, като си позволим малко хумор, защото без него таблата е като ракия без мезе — може, ама няма смисъл.
1. Традиционна табла
Това е класиката. Два играча, 15 пула всеки, 24 позиции, зарове — и започва магията. Целта? Да изкараш всичките си пулове, преди противникът да те „изяде“ до последния. Звучи просто? Ха! Тук се решават съдби.
Особености:
- Ако ти ядат пул — ставаш „пипер“ и чакаш да се върнеш в играта. Понякога чакаш повече, отколкото за пенсията си.
- „Блок“ — когато сложиш 6 пула на едно поле. Противникът не може да прескочи. Това е като да кажеш: „Тук не минаваш, братле, плати вход или си върви.“
- Стратегията? Има я. Но често я замества молитвата към зарчето: „Само една петица, моля те, само една…“
Хумористичен бонус: Ако играеш срещу баба си, подготви се — тя винаги знае кога да „случайно“ обърне зарчето. И да, тя никога не е извън закона.
2. Гюлбара („Таблата на скоростта“)
Ако традиционната табла е шах, то Гюлбарата е Формула 1. Тук всички пулове започват от едно поле (обикновено 24-то), и трябва да ги изкараш в ред — първо единия, после втория и т.н. Няма „ядене“ на пулове, но има „блокиране“ — ако противникът ти затвори пътя, чакаш. И чакаш. И чакаш...
Защо е забавна?
- Играе се бързо, динамично, идеална за хора, които не обичат да чакат.
- Ако си нетърпелив, ще си изядеш ноктите до лакътя.
- Често се чуват викове като: „Отвори ми, че ще полудея!“ — звучи като от затвор, ама е просто Гюлбара.
Съвет: Не играй Гюлбара с човек, който обича да мисли 10 хода напред. Ще те измъчи с блокове, докато ти се иска да хвърлиш таблата през прозореца.
3. Тапа („Таблата на обсадата“)
Това е играта, в която не ядеш пулове — затваряш ги. Целта е да „затапиш“ противника, като му блокираш всичките пулове. Ако успееш — печелиш. Ако не — той ще те затапи. Оттам идва и името — „тапа“ (затварям).
Особености:
- Няма „пипери“. Всички пулове са на дъската, но може да са „замразени“.
- Много стратегическа — трябва да мислиш като военен генерал, който обсажда крепост.
- Ако си любител на драмата — Тапата е за теб. Нищо не се случва 10 минути, после — БУМ — цялата дъска е блокирана и всички викат.
Хумористичен момент: Когато двама играчи се опитват да се „тапнат“ взаимно и в крайна сметка никой не може да мръдне — това се нарича „взаимно ядрено унищожение“. Понякога се решава с карти или на ръка.
4. Асеро („Таблата на бунта“)
Тук правилата са... каквито си измислиш. Асеро е анархията на таблата — играе се с 3 или повече души, всеки срещу всички, може да се ядат пулове, да се правят съюзи (които се предават след 2 минути), и всичко е позволено.
За кого е?
- За компании, в които всички са малко престъпници по душа.
- За хора, които обичат да сменят правилата в хода на играта.
- За тези, които искат да превърнат приятел във враг за 15 минути (после се помирявате с ракия).
Легенда: Казват, че в някои квартални магазинчета Асеро се играе с „допълнителни правила“ — например: „Ако хвърлиш две шестици — можеш да откраднеш една бира от хладилника.“ Не потвърждаваме, но не отричаме.
5. Нард („Персийската принцеса“)
Донесена от Изтока, Нард е по-финесна, по-изискана, с по-сложни правила. Тук пуловете не се ядат, а се „блокират“, а стратегията е много по-дълбока. Играе се и в Иран, Русия, Средна Азия — и у нас, особено сред по-възрастните играчи, които казват: „Това е истинска табла, а не тези ваши американски игрички.“
Забавен факт: Ако играеш Нард с чичо от селото, който я играе от 1963 г., подготви се — той ще ти обяснява правилата 40 минути, а после ще те победи за 5.
Заключение: Защо таблата е национално достояние?
Та ако някой ти каже: „Таблата е просто игра“ — усмихни се мъдро и му кажи:
„Братле, таблата е философия. И малко психотерапия. И още малко ракия.“
И после го покани на партида. Ще видиш — ще се превърне във вярващ.
🎲 Хвърляй заровете, изяж пула, блокирай противника — и помни: в таблата, както и в живота — понякога печелиш, понякога учиш. А понякога просто викаш: „Това зарче е фалшиво!“ 😄